Какво е Лимец?

Лимецът е най-древният открит от учените вид зърнена култура, Той е по-труден за обработка и дава по-малко добив от днешните хибридни сортове пшеница, но хранителните му свойства са в пъти по-добри. 

Химичният състав на зърно Лимец, установен посредством анализ в Аграрния Университет в Пловдив : Протеин – 13.41 % Фосфор – 1.16 % Калий – 0.34 % Калций – 14.4 mg/kg Магнезий – 752 mg/kg Цинк – 36.2 mg/kg Манган – 28.3 mg/kg Целулоза – 2.58 % Общи захари – 3.37 % Витамини от група В. 

Науката е доста напреднала днешно време и учените имат добри методи за добро датиране в археологията. Ако попитаме на английски google, кое е най-старото жито излизат множество статии и научни изследвания, който казват, че това е лимецът.

 

„Einkorn is the most primitive form of wheat on Earth. It contains only 14 chromosomes, whereas modern wheat contains 42. Einkorn does not have the D chromosome, which seems to be connected with wheat intolerance in many humans. „

 

Снимката е от известната замръзнала мумия открита в Алпите, казва се Ötzi.

Мумията е на 5300 години и е доста добре запазена. При аутопсия намират в стомаха й познайте какво…. лимец! :))).

Wikipediа също казва, че лимецът е от първите култивирани жита, като има такъв открит при разкопки в южна Турция (Karacadağ ) от преди 10 600 години.

„В тракийските гробници са намирали останки от Лимец, както и в египетските пирамиди на различни места“ 

Качества на Лимеца:

Лимеца е издръжливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (тоест вида и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове. Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо Лимеца е толкова ценен – хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Интересна особеност на Лимеца е, че зърната му са покрити с твърди обвивки, които ги пазят от външни влияния – болести, паразити. 

 

Нека споделим какви са част от причините, толкова години  да отглеждаме и разпространяваме този до скоро почти изчезнал в България сорт жито.
Вдъхновението ни за инициативата ДарЛимец е много свързано с житния режим, затова чистотата и качествата на сорта жито бяха важни.

Това, че има много повече ценни елементи от днешната пшеница, че е най-старото открито от учените и науката жито, че почти няма глутен и че е много по-мек не са основните причини, за да отглеждаме зърно, което дава 10 пъти по-малък добив от днешната пшеница и има сериозни допълнителни разходи, като лющенето, за разлика от последната.

Една от основните причини е това, че лимецът не боледува и няма нужда от пръскане с химикали, които са задължителни при днешната пшеница. Който желае да се убеди, нека обиколи земеделците в днешно време и да види сам как се отглежда житото.

И като си помислим, че по време на режима използваме житото за пречистване на организма… Всеки сам може да се досети какво пречистване ще се случи с изобилно обработено с химикали жито.

Но да задълбаем в по-добрата и интересна посока 🙂.

Учителят говори често в беседите си за житото. Говори колко хубаво би било да намерим прадядото на днешното жито.
Търсачката намира в беседите 3287 резултата от 1057 текста думата жито.

Темата за най-древното жито е интересна и ще изложим, както цитати от учените така и цитати от Учителя Петър Дънов.

Учителя говори много за това колко добре би било ако открием пра дедото на днешното жито. Ще споделим интересни цитати от негова беседа. Хубаво е цялата беседа да се прочете, но аз ще извадя само някой ключови изречения.

 

„Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. ……………..

Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява…..

 

Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито?
Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина……
Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наб-близо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.
Беседа: Посред тях „

Неделни беседи , София, 30 Октомври 1927

 

Все още не се е намерил някой да ни покаже, че е открил друг сорт старо жито различен от лимецът, който да ИМА РОГОВА ЦИПИЦА! Да издържа на суша, както лимецът и да е по-хранително (химичен състав) ?

Учителя говори как житото в древното минало е било огромно.,. колкото кокоше яйце дори. Но също говори как житото се влияе от хората.. Както знаете хората далеч не сме съвършени и сме си надробили отдавна едно грехопадение, което си сърбаме и е довело до своите последствия на много нива 🙂. Та не е чудно, че житото сега е толкова дребно. Когато порасне доброто в нас ще порасне и житото.

 

Последното е разсъждение базирано на цитата от Учителя:

‘Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява…….
Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества.“