Важно е житото по време на режима да ни бъде вкусно, за да се храним с разположение. Това много зависи от начина му на приготвяне!
Ако житото не ви е вкусно, ако сутрин водата или житото ви киселеят, или пък не сте сигурни дали го приготвяте правилно – споделяме полезна информация по тези въпроси на сайта тук –>
Вече поне 15 години правя житния режим и съм пробвал какви ли не успешни и неуспешни методи за приготвяне на житото. Ще ги споделя, за да бъдат полезни за тези, на които им предстои да минат през същото.
Първите години съм пробвал да покълвам житото, защото бях чел колко полезно е покълналото жито, но не бих казал, че ми е било толкова вкусно или че от него съм усещал добро разположение в стомаха. Не успявах и да изям дневната доза от 100 грама.
Пробвах и с накиснат лимец в буркан или термос с хладка вода – от вечерта до сутринта. Но или вкисваше, или не беше чак толкова вкусно.
След това години наред го правих със съвсем сух лимец. Беше ми много по-вкусно, но и този период мина.
Преди 8–9 години, може би, прочетох и за традиционния метод на приготвяне за февруарския житен режим, при който житото се измива добре и се накисва в пълен догоре термос с ВРЯЛА вода – от вечерта до сутринта. Е, това вече доведе до несравнимо по-различен на вкус резултат 🙂. В добрия смисъл на думата, поне според мен.
Може да се каже, че оттогава вече успявам в повечето случаи да изям цялата порция. Много вкусно, много приятно, много засищащо. Житната вода сутрин също стана изключително вкусна, полезна и хранителна.
Полезните неща, които научих през годините, са следните:
Ако житото се накисва в хладка вода, има голяма вероятност да вкисне и микробиологията твърди, че тогава тази житна вода не е полезна за нас.
Важно е водата да е вряла, за да не тръгват такива процеси, и термосът да е пълен догоре с вода, за да няма въздух и окисляване.
Ако термосът ни не задържа добре топлината и сутрин водата в него не е много топла, е добре да потърсим друг термос.
Разбира се, всеки човек е с различни вкусове и предпочитания, затова всеки може сам да избере своя метод.
Аз лично след толкова години стигнах до извода, че неслучайно този режим традиционно е даден точно по този начин да се приготвя. Въпреки че съм човек, който обича да експериментира с нови неща и да следва логиката, този път стигнах до извода, че традиционният метод е най-подходящ за мен.
Традиционно, разбира се, са го правили с бито бяло жито (грухано жито).
Моето обяснение е следното: преди време лимецът не е бил никак широко разпространен, както е сега, а обикновената бяла пшеница е толкова твърда, че ако се накисне необработена в топла вода, не успява да омекне достатъчно и човек трябва да има много здрави зъби за нея. Затова пшеницата се обработва с машини, с които се бие, троши, жули, драска и се премахва обвивката на зърното, за да може след това то да омеква във водата.
Аз лично не го правя с грухана пшеница, защото в днешно време, чисто научно, лимецът е много по-див (чист), много по-мек (благороден), по-богат като състав и не е необходимо да го грухаме, за да омекне или за да си пусне соковете и да се получи житната вода.
Надявам се с нещо да са били полезни моите опитности 🙂.
Иван Андонов, 2026